Вируси. Известни са някои факти за тях, които всеки трябва да знае и да не подценява тяхното присъствие в околната среда и особено, когато вече са се заселили в организма. Те са едни от най-разпространените форми на съществуване на органична материя на планетата. Например на 1 мл. вода в световния океан има около 250 милиона частици на бактериофаги.
Вирусите са неклетъчна форма на живот, която има нужда от приемна клетка, за да съществува. Те нямат собствен метаболизъм и без външна помощ не могат да се възпроизвеждат. Паразитолозите са открили, че вирусите се развиват и живеят в среда на други паразити в тялото – гъбички и бактерии (бактериофаги) или на други вируси (вируси-сателити). Това подсказва, че по-лесно е да се предпазим от състояния като грип, ОРВИ и други вирусни нападения, когато от една страна в тялото не присъстват други паразити – бактерии, гъбички и по-големи паразити, а от друга – имунната ни система е достатъчно стабилна, за да е в състояние бързо да парира навлизането на вируси.
Доказано е, че от различните видове паразити, които обитават в човешкото тяло, най-труден е процесът на отстраняване на вирусите и гъбичките.
Многообразието от вируси, които паразитират в човешкото тяло е голямо. Те се делят на няколко групи, но основната са тези, които причинавят грип, аденовирусите, риновирусите. Те именно провокират респираторните процеси и заболявания.
Като най-опасни днес са определени вирусите: Ебола, Грипните вируси, Хантавирусите, вирус Марбург, Ротавирус, вирус Денге, вирусът на Едрата шарка, вирусът на Бяс, вирус Лас, Имунодефицитният вирус. А към тях вече можем да добавим и Коронавирусът, който в последните месеци причинява все по-мащабни поражения в цял свят и доказано бързо мутире. Има и други сериозни вируси, които се срещат по-рядко, но причиняват тежки заболявания -менингокок, енцефалит, херпесни вируси, парвовирус, пикорнавируси, ретровируси и др.
Но независимо за какъв вирус става дума, най-важното е човек да си осигури силна защитна бариера за тяхното навлизане в организма – т. е. силна имунна система, и адекватна реакция при появата на първите симптоми.
Каква е причината от няколко души, които са пребивавали в една и съща инфектираща среда да се зарази например, само един? Отговорът е пределно ясен – това зависи от цялостния здравен статус на човека и от способността на оранизма да се противопостави на заразата, т. е. да има стабилен имунитет.
Често срещаме в медиите и в интернет статии, в които се обявява един или друг вирусен щам за по-опасен от предходния. И тук възниква въпросът:
КОЕ опраделеля доколко опасен е даден вирус?
Отговорът естествено, не е еднозначен. Но едни от показателите са: процентът на смъртност при заразяване, начинът и скоростта на разпространение, числеността на рисковите групи, възможността на вируса бързо да мутира, податливостта към ендогенно (външно) въздействие за обезвреждане и унищожаване на вируса при заразяване и др.
Каква информация дава СЗО за сезонните епидемии?
Тази зима в национален мащаб вече преживяваме втора грипна ваканция на учениците. И тази информация идва на фона на увеличаващите се случаи в света на зараза с нов щам на т. нар. Коронавирус – за него всеки ден идват информации за случаи на зараза в нови държави, включително и в България.
Процентът на заболелите възрастни хора по време на грипни епидемии е 5 – 10%, а при децата около 20 – 30%. Годишно в света се отбелязват между 3 и 5 млн. случаи на грип с тежко протичащи заболявания – с необходимост от лечение в болница. Смъртните случаи сред заболелите варират между 290 000 до 650 000 души. Само в ЕС за година се разболяват от 4 до 50 млн. души, а смъртните случаи са 15 000 – 70 000 души. Важно е да се знае, че близо 90% от смъртните случаи, от грипно заболяване са при хора над 65-годишна възраст.